Приказки за лека нощ: Маргарет Хамилтън

Живяло някога едно момиче, което изпратило човека на Луната. Казвало се Маргарет и много го бивало с компютрите.

Когaто била едва на двайсет и четири, Маргарет започнала да работи за НАСА – американската агенция, която изследва Космоса. Поела работата, за да издържа съпруга и дъщеря си, без да си дава особена сметка че съвсем скоро ще направи научна революция, която ще промени света. Маргарет била инженер и ръководела екипа, програмирал кода, позволил на космическия кораб „Аполо-11“ безопасно да се приземи на лунната повърхност.

Маргарет вземала със себе си дъщеря си – Лорън, когато работела вечер и през почивните дни. Докато четиригодишната Лорън спяла, майка й програмирала, като създавала серия от кодове, които да се добавят към командния компютърен модул на „Аполо“.

На 20 юли 1969 г., минути преди „Аполо-11“ да кацне на лунната повърхност, компютърът започнал да показва съобщения за грешка. Цялата мисия била в опасност. За щастие Маргарет била настроила компютъра да се съсредоточи върху основната задача и да пренебрегва всичко останало. Затова, вместо мисията да се прекрати, „Аполо-11“ кацнал успешно на Луната. 

Кацането на „Аполо“ често се определя като „една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“. Но нищо от това нямаше до се случи, ако не бяха блестящите умения на програмист и хладнокръвието на една жена – инженера от НАСА Маргарет Хамилтън.

Снимки: източник