Приказки за лека нощ: Алисия Алонсо

Имало някога едно сляпо момиче, което станало велика балерина.

Казвало се Алисия.

Родена през 1920 г. в Хавана, Куба, Алисия израснала в семейство на заможни родители, в модерен квартал на столицата. Започнала да тренира балет на 9 години, а само година по-късно вече изнасяла солови изпълнения.

Алисия израснала зряща и вече била чудесна балерина с перспективи за славна кариера, но ненадейно се разболяла. Диагностицирали са я с отлепване на ретината на двете очи. Зрението й се влошавало все повече. Била принудена месеци наред да лежи в леглото, без да мърда, но Алисия не можела да не танцува, затова го правела по единствения възможен начин: „Танцувах във въображението си. Бях сляпа и неподвижна, лежах постоянно по гръб и се научих да танцувам „Жизел“.

Един ден примабалерината на Нюйоркския балет се наранила. Извикали Алисия да я замести. Тя вече имала проблеми със зрението, но как можела да откаже. Балетът бил „Жизел“! Щом започнала да танцува, публиката се влюбила в нея. Алисия се носела грациозно и уверено на сцената, макар че почти не виждала. Тя научила партньорите си в точния момент да застават именно там, където й е необходимо. Стилът й бил толкова уникален, че по цял свят я канили на участия с балетната й трупа. Мечтата й обаче била да запознае с класическия балет хората в родната си страна – Куба.

След като приключила с турнетата, тя започнала да преподава класически балет на кубинските танцьорки. Танцувала солови изпълнения до 70-годишната си възраст. Основала балетната компания „Алисия Алонсо“, която по-късно се превърнала в Националния балет на Куба.

Приказки за лека нощ: Маргарет Хамилтън

Живяло някога едно момиче, което изпратило човека на Луната. Казвало се Маргарет и много го бивало с компютрите.

Когaто била едва на двайсет и четири, Маргарет започнала да работи за НАСА – американската агенция, която изследва Космоса. Поела работата, за да издържа съпруга и дъщеря си, без да си дава особена сметка че съвсем скоро ще направи научна революция, която ще промени света. Маргарет била инженер и ръководела екипа, програмирал кода, позволил на космическия кораб „Аполо-11“ безопасно да се приземи на лунната повърхност.

Маргарет вземала със себе си дъщеря си – Лорън, когато работела вечер и през почивните дни. Докато четиригодишната Лорън спяла, майка й програмирала, като създавала серия от кодове, които да се добавят към командния компютърен модул на „Аполо“.

На 20 юли 1969 г., минути преди „Аполо-11“ да кацне на лунната повърхност, компютърът започнал да показва съобщения за грешка. Цялата мисия била в опасност. За щастие Маргарет била настроила компютъра да се съсредоточи върху основната задача и да пренебрегва всичко останало. Затова, вместо мисията да се прекрати, „Аполо-11“ кацнал успешно на Луната. 

Кацането на „Аполо“ често се определя като „една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“. Но нищо от това нямаше до се случи, ако не бяха блестящите умения на програмист и хладнокръвието на една жена – инженера от НАСА Маргарет Хамилтън.

Снимки: източник

Семейство Обама

Семейство Обама винаги съм ги харесвала - автобиографичната книга на Мишел само засили това чувство. Много истински, откровени, вдъхновяващи, емоционални, забавни, различни, мотивиращи, харизматични, земни - като самите тях. С чувството си за хумор, чар и съпричастност към проблемите на хората, Барак и Мишел спечелиха сърцата на много американци и не само. За това искам да споделя 8 факта свързани с тях:

1. Сватбата им е била на 3 октомври 1992 г. в Trinity United Church.

2. Когато Барак съобщава новината, че иска да се кандидатира за президент на САЩ, Мишел го кара да обещае, че ако спечели, ще се откаже от цигарите. Така и става.

3. Барак започва всеки свой ден с 45 минутни тренировки с тежести или кардио в личната си фитнес зала. И дори и да е заобиколен по цял ден от “слуги” – във фитнеса той държи да е сам.

Мишел от своя страна днес е в отлична физическа форма. Но когато двете й дъщери са били малки, тя не е отделяла никакво време да се грижи за тялото си и е изглеждала по доста различен начин. В един момент решава, че иска да се грижи повече за себе си и да се чувства по-силна. С настъпването на 50-те, тя коренно променя хранителния си режим. Започвада ходи на йога и редуцира прекалено интензивните кардио упражнения.

4. И двамата намират време само за себе си. За Барак има три момента в ежедневната си програма, които безспорно са предназначени само и единствено за него: сутрешната му тренировка, вечерята с дъщерите му и времето през нощта, когато семейството му вече е заспало.

5. Тяхната история е екранизирана през 2016 г. в един романтичен филм за първата среща между 25-годишната адвокатка Мишел Робинсън и стажанта във фирмата, в която тя работи - 28-годишният тогава Барак Обама.

6. Сключват сделка със Spotify за създаването на серия от подкастове, които ще се появят ексклузивно в стрийминг платформата. Сделката е сключена между Spotify и продуцентската компания на семейство Обама – Higher Ground Productions, която е създадена с цел да създава съдържание.

7. Сключват и друга сделка с Netflix за създаването на оригинални сериали и филми, включително и документални такива. Един, от които е и документалният филм Becoming (Моята история), който отразява най-интересните и трогателни мигове от турнето на госпожа Обама, с което промотираше книгата си в повече от 30 града. Филмът е режисиран от Надя Холгрен.

8. От 2015 г. насам в края на всяка година Барак започна да споделя няколко свои лични класации като кои са любимите му песни, филми и книги. Това се превърна в негова годишна традиция - да споделя най-важните културни моменти за последните 12 месеца.

Той публикува в Туитър два списъка с по 19 книги, които са му направили голямо впечатление през изминалата 2019 г. В тях има както художествени произведения, така и нехудожествена литература. Заглавията обхващат различни теми, свързани с капитализма, икономиката, както и феминизма.

Ето и някои от любимите му книги за изминалата 2019 г.

Sean Connery

1965

Superstar Cary Grant meets a young actor called Sean Connery, 1957

Love may not make the world go round, but I must admit that it makes the ride worthwhile.