Приказки за лека нощ: Алисия Алонсо

Имало някога едно сляпо момиче, което станало велика балерина.

Казвало се Алисия.

Родена през 1920 г. в Хавана, Куба, Алисия израснала в семейство на заможни родители, в модерен квартал на столицата. Започнала да тренира балет на 9 години, а само година по-късно вече изнасяла солови изпълнения.

Алисия израснала зряща и вече била чудесна балерина с перспективи за славна кариера, но ненадейно се разболяла. Диагностицирали са я с отлепване на ретината на двете очи. Зрението й се влошавало все повече. Била принудена месеци наред да лежи в леглото, без да мърда, но Алисия не можела да не танцува, затова го правела по единствения възможен начин: „Танцувах във въображението си. Бях сляпа и неподвижна, лежах постоянно по гръб и се научих да танцувам „Жизел“.

Един ден примабалерината на Нюйоркския балет се наранила. Извикали Алисия да я замести. Тя вече имала проблеми със зрението, но как можела да откаже. Балетът бил „Жизел“! Щом започнала да танцува, публиката се влюбила в нея. Алисия се носела грациозно и уверено на сцената, макар че почти не виждала. Тя научила партньорите си в точния момент да застават именно там, където й е необходимо. Стилът й бил толкова уникален, че по цял свят я канили на участия с балетната й трупа. Мечтата й обаче била да запознае с класическия балет хората в родната си страна – Куба.

След като приключила с турнетата, тя започнала да преподава класически балет на кубинските танцьорки. Танцувала солови изпълнения до 70-годишната си възраст. Основала балетната компания „Алисия Алонсо“, която по-късно се превърнала в Националния балет на Куба.